Започва обществената си дейност като библиотекар при основаното през 1894 година читалище „Селска почивка“. Включва се в революционното движение, става член на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.

От 1909 година в продължение на половин век неизменно учителства в родния си град. Негови ученици са много известни банскалии, сред които и Никола Вапцаров. Основател на въздържателно и туристическо дружества, ръководи училищен хор, китаро-мандолинен състав и театрална трупа. Сътрудничи на вестници и списания с разнообразни по жанр литературни материали. Става инициатор за общоградски гимнастически чествания на празника на двамата славянски просветители – Кирил и Методий. Притежава една от най-богатите за времето лична библиотека, която е дарена от неговите наследници във фонда на Музеен комплекс – Банско. Носител е на орден „Кирил и Методий“, 1960 г.