Търговец, радетел за развитието на просветното дело.

Произхожда от родолюбивия род Везьови. Търгува главно с Виена. През 1792 г. дава средства за отпечатването на един от първите новобългарски буквари, с който се нарушава църковнославянската традиция и се въвеждат елементи на светската система на обучение. С въздействието си в тази насока той изпълнява ролята на учебник на прехода от църковно-славянски към говоримия език, към съвременното и широко разбираемо предаване на граматиката, към обогатяването на училищната просвета.

Той излиза 32 години преди „Рибният буквар” на Петър Берон и въпреки, че не получава толкова голяма известност, се явява ценно помагало в мрачната нощ на робството. Букварът на Марко Теодорович Везьов е славна страница от миналото, изява на културната взаимност на балканските народи, част от великото зазоряване на Възраждането.