Иконописец и стенописец, основоположник на Банската художествена школа.

Израства в семейството на свещеника Вишан (монашеско име Висарион). Около 1770 г. отива във Австро-Унгария, където учи живопис. Наричат го Молера (от немското Maler), от там и името на цялата фамилия Молерови. Под влияние на европейското изкуство, рисува своите изображения по нов начин, непознат до тогава в българското религиозно изобразително изкуство. Създава творби, в които фигурите са реалистични – пълни с движение, жизненост и светлина. Тези черти се срещат в стенописите му от Рилския манастир – в олтарната част на църквата „Св. Лука“ (1798 г.) и в църквата „Покров Богородичен“ (1811 г.), а също и в постницата „Св. Лука“. През втория период от творчеството си, създава по – традиционни произведения, особено в иконописта.