Обявена е през 1976 година за опазване на скално образувание с площ на защитената територия от 3,5 ха. Представлява мегалитно праисторическо светилище разположено непосредствено до изворите на река Вищерица в Западните Родопи. При този тип светилища на най-високата точка обикновено е разположена равна площадка от която се открива гледка във всички посоки на видимия свят, а върху скалата има множество изсичания, където често се наблюдава наличието на няколко по-големи наподобяващи съд с различна форма. Най-забележителен е скалният жертвеник с формата на риба при реката. Митологичната представата за реката/водата като образ на змията/змей - символ на хаоса е силно застъпена при народите обитавали Източното Средиземноморие през древността. У българите и сърбите съществува митологично вярване, че шаранът може да се превърне във змей, ако е живял повече от четиридесет години. Подобни сцени се срещат в църквата в град Бобошево, където под кръста вместо лами са изобразени две големи люспести риби – шарани и във венчилката на иконостаса от църквата в Роженския манастир.